"Деветте милиарда имена на Бога" е сборник с разкази от Артър Кларк, който е един от най-големите в жанра научна фантастика. Сборникът е кръстен на едноименния разказ, който можете да прочетете безплатно тук.
Първо добрите впечатления. Всеки един от 12-те разкази в изданието ми хареса. Стилът на Кларк е такъв, че в повечето разкази буквално не знаеш какво ще стане до последното изречение на последната страница, където се крие развръзката. Един от тях беше по-дълъг и по-скоро приличаше на новела, но пък беше и един от най-добрите, така че виждам защо са го включили.
Разказите имат огромна стойност и някои бих прочел поне още един път. Направи ми впечатление, че сериозна част от тематиката и действието в разказите са свързани с Луната. В няколко от разказите дори се срещаше идеята, че на Луната има растения, нови видове минерали и дори уранови залежи! Ха! По отношение на тези детайли, Кларк е продукт на своето време, но останалите му идеи и теми са някак вечно присъстващи в жанра и до днес и не звучат остаряло. Като цяло разказите носят голяма наслада, провокират към размисъл и ако след края на всеки един не си кажете "Уау!", настръхнете от кеф или погледнете към звездите, значи ви има нещо.
Разказите имат огромна стойност и някои бих прочел поне още един път. Направи ми впечатление, че сериозна част от тематиката и действието в разказите са свързани с Луната. В няколко от разказите дори се срещаше идеята, че на Луната има растения, нови видове минерали и дори уранови залежи! Ха! По отношение на тези детайли, Кларк е продукт на своето време, но останалите му идеи и теми са някак вечно присъстващи в жанра и до днес и не звучат остаряло. Като цяло разказите носят голяма наслада, провокират към размисъл и ако след края на всеки един не си кажете "Уау!", настръхнете от кеф или погледнете към звездите, значи ви има нещо.
Недостатъците, които открих са главно по самото издание, а не в произведенията. Хартията, на която е отпечатано изданието е с приятна тоналност и текстура, но на места беше попила мастилото в повече, т.е. буквите изглеждаха леко бледички. Не е точно недостатък, но на пръв поглед дизайна на корицата не подсказва с нищо за съдържанието. Щом прочетете последния разказ обаче ще ви стане ясно. Най-големият ми проблем с изданието е - защо само 12 разказа?! Първото издание на английски език от 1967г. съдържа 25 творби. На авантитула на българското издание пише "Том първи", което е обнадеждаващо, но ако издателя е решил разказите да са в два или повече тома, защо не го пише и на корицата? Но спри сърце, дори и в този вид, подборката разкази си е самодостатъчна и съм доволен, че я добавих към колекцията си. Смятам, че и всеки друг фен на жанра ще е е много доволен от сборника, затова го препоръчвам с две ръце.
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече
хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с
приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога
„Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще
откривате нови интересни неща свързани с книгите.
0 коментара:
Публикуване на коментар