неделя, 13 януари 2013 г.

"Вяра" от Джон Лав (научна фантастика, роман)



Вяра - научнофантастичен роман от Джон Лав„Вяра” е дебютният научно- фантастичен роман на Джон Лав. Без угризения мога да кажа, че на места това си личи, но ще стигна и до там. Историята е нещо средно между "Моби Дик", "Соларис" и типичната спейс опера. Имаме Галактическа Федерация с приобщени и интегрирани множество видове извънземни, стотици населени планети и т.н. Изведнъж обаче, в тази космическа идилия се появява неунищожим космически кораб с неясен произход, който тероризира цивилизации от Федерацията. Нещо повече - цивилизация, която е посетена от въпросния кораб кръстен с нежното име Вяра, претърпява тежка социална трансформация. След Нейното посещение бива написана книга, която е почти със силата на религиозен текст и вкарва цялата гущероподобна цивилизация в депресивно състояние.
Технологичното и обществено развитие се сгромолясват през следващите 300 години до времето, в което се развива действието на романа. Вяра се е завърнала и отново прави бели из Федерацията, която този път е приготвила най-мощното си оръжие, за да се справи със ситуацията. Специален клас кораби наречени аутсайдери, управлявани единствено от рецидивисти, социопати, насилници и други неумеещи да работят в екип индивиди, нежелани в обществото, но имащи някакви специални умения или дарби. Командир Фуурд на борда на аутсайдерския кораб „Чарлз Мансън” и неговия екипаж от психопати имат задачата да унищожат мистериозната Вяра преди да е стигнала до най-важния за Федерацията свят. Фуурд естествено е посветил не малко време да изучи всичката известна информация за Вяра и да изготви плана за нейното унищожение. Типажът на героя му е такъв, че не се спира пред нищо, за да изпълни задачата и тук е паралелът с Ахав от „Моби Дик”. По-голямата част от книгата е изпълнена именно със схватката между двата кораба, която е като игра на котка и мишка с променлив успех за двете страни. А приликата със „Соларис” ми идва от неразбираемите мотиви на Вяра и странните неща, които тя ”проектира” на борда на „Чарлз Мансън” с неясно каква цел.

В началото казах, че си личи някаква неопитност на автора. Аз винаги съм склонен първо да се съмнявам в себе си, т.е., че не съм разбрал нещо и след това в автора, но в случая не мисля, че проблемът е в моя телевизор. Например, една не малка порция от текста, е посветена на това как главният герой, командир Фуурд пътува с примитивен наземен транспорт по опасен маршрут, при положение, че има избора да го транспортират по въздух за минути. По някаква неведома причина той настоява това да се случи чрез местния еквивалент на файтон дърпан от ездитни животни по време на планетарна евакуация. На края на пътуването дори едва не го убиват и до финала на книгата не изниква никакво рационално обяснение по въпроса. Говорейки за финала, той беше сравнително задоволителен и дори бих казал, че дава някакво нестандартно обяснение за това какво всъщност е корабът Вяра и защо действа така както действа. Само два-три от героите бяха описани в детайли. Не са изключително оригинални като типажи, но бяха интересни и любопитни. Все пак имаме сирак изнасилвач, който става капитан на кораб и серийна изнасилвачка садистка, която е оръжеен специалист. Не бих могъл да искам повече.

С две думи, „Вяра” от Джон Лав е научнофантастичен роман, който има някои проблеми от гледна точка на техниката на писане, но иначе е интересен и доставя удоволствие. Да се надяваме, че несъвършенствата са един вид „детски болести” на един прохождащ автор и ще отсъстват в следващите му произведения.


Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

6 коментара:

skipper каза...

Абсолютно същото наблюдение ми направи, точно този момент на планетата. Още не съм стигнал до края, но пък в момента, когато се качи на кораба се отказах да чакам обяснение за това пътуване! Но пък иначе е приятно, непринудено четиво за свободното време!

Михаил Абаджиев каза...

И аз я бях забравил тази част, понеже действието се движи бързо и няма много време за размишляване върху действието. Като я свърших обаче се сетих, "абе каква беше идеята на оная част...". Почнах да чета ревюта в нета и видях, че и на други им е направило впечатление. Аз обвинявам редактора! :D Като стигнеш до края, кажи как ти се е сторил. :)

Antarah mag каза...

Не бих казал, че пътуването на Фуурд на Сакхра е недомислица. Капитанът иска да разбере по-добре сакхранците. Защото единствената достоверна информация за ВЯРА е в тяхната писана история. Това е Първата книга на Срахр, книгата, тласнала цяла една цивилизация в упадък! Да не забравяме и края на книгата - капитанът е написал по образец на сакхранците Втората книга на Срахр, макар да знае, че според легендите тя ще тласне човечеството в застой или упадък.
И още нещо - животът е доста нелогичен, действията и помислите на хората също. Понякога сме подвластни на импулса, а не на логиката.
И последно - да не забравяме, че "Вяра" може да е началото на нова поредица, така че авторът няма смисъл всичко да обяснява и изяснява.

Михаил Абаджиев каза...

@Antarah mag - може би си по-внимателен читател от мен. :D Ако си спомням правилно, Фуурд не придобива някакво знание от разходката си на Сакхра, което да му помага срещу Вяра. Но като го казваш така, поне виждам възможност за някакъв смисъл в цялата работа.
Темата дали действията и помислите на героите във измислените светове трябва да имат логика или не само по себе си може да е тема на дълги дискусии. :)
Може ли да пуснеш линк къде си прочел, че "Вяра" ще е част от поредица? Ако е вярно може да стане доста интересно. :)

si lafuyang каза...

Честно казано, купих си тази книга, защото исках да прочета нещо свежо. В книгата има добри идеи, но не ми харесва начинът на писане, определено е повлиян от компютърни игри. Стигнах до средата и я захвърлих някъде.

Михаил Абаджиев каза...

@si lafuyang Краят е достатъчно интересен. Мисля, че ако й дадеш втори шанс може да ти хареса. :)

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...