Ревю: “Игра на тронове” сезон 2 (Последна спирка)

Може би най-очакваното телевизионно събитие на годината беше втория сезон на култовия сериал “Игра на тронове”. Първият сезон беше истински успех и привлече много нови фенове към фентъзи епоса на Джордж Мартин. Героите и актьорските изпълнения бяха страхотни, историята и интригите – завладяващи, а това беше само началото. Вторият сезон е правен по втората книга от поредицата “Песен за огън и лед”, озаглавена “Сблъсък на крале”. Всъщност от първите три книги от епоса, тази ми е любимата, защото е най-балансирана и най-добре написана, а и си личи, че авторът все още знае накъде отиват нещата. Затова и очакванията ми към този сезон бяха още по-завишени. Е, не мога да кажа, че те се оправдаха напълно, но в крайна сметка съм доволен от видяното. Предупреждавам, че ако не сте изгледали целия сезон, по-добре да не четете нататък. Ето и нещата, които ми харесаха:


На първо място е актьорската игра. Още в първия сезон беше видно, че актьорите са избрани почти перфектно (между другото почти всички от тях са британци). Тук ще отлича няколко имена:

1. Чарлс Денс като Тивин Ланистър – възхищавам се на таланта на този човек, просто е роден за ролята. С него е свързана и най-добрата промяна в сериала спрямо книгата, за да можем да се насладим на диалозите между него и малката Аря Старк (в книгата тя е прислуга на Рууз Болтън, чиято сюжетна линия пък е изключена в сериала).

2. Конлет Хил като Лорд Варис – екранният образ на Паяка е още по-готин от този в книгата и за това е виновен именно Хил. Дикцията, маниерите и мимиките му са перфектни и надминават всичко, което фантазията на човек може да изгради, докато чете хартиения първоизточник.

3. Питър Динклидж като Тирион Ланистър – джуджето стана любимец на всички още в първия сезон, а тук получава дори повече екранно време. Определено кастването на Динклидж е удар в десетката и като изключим някои сцени с Шае, актьорът се чувства напълно в свои води.

4. Мейси Уилямс като Аря Старк – от младите актьори безспорно малкото момиченце се справя най-добре. Ролята й ще става все по-сложна, но съм убеден, че ще се справи.

5. Лиъм Кънингам като Давос – Лиъм е много готин актьор и в това съм се убедил от малките му роли в The Guard и Hunger. Ролята на Давос му лепва страхотно, въпреки по-малкото екранно време от очакваното (в следващия сезон предполагам ще получи повече).

6. Николай Костър-Уалдау  като Джейми Ланистър – още едно изключително точно попадение в каста. Даже ме е яд, че в книгата му е отделено твърде малко място.

7. Стивън Дилейн като Станис Баратеон – пичът може би сте го гледала в “Гол!” и “Крал Артур” и изборът му ми се стори малко странен, но с течение на времето осъзнах, че е много подходяща за ролята, която пък е и една от най-трудните.

Списъкът може да продължи още много, като сред другите ми любимци са и актьорите, играещи Джофри, Брон, Хрътката и Марджери. Ейдън Гилън като Кутрето също прави всичко по силите си, но героят му е доста по-некохерентен в сравнение с книгите и определено в първия сезон имаше по-добри изяви. Поздравления заслужава и Алфи Алън като Теон Грейджой най-вече заради играта му в последния епизод. Бриен също са я нацелили, макар че и тя имаше малко екранно време.

Другото, което ми хареса естествено са страхотните декори, костюми и сет дизайни. Без да съм специалист смятам, че някои от сцените са заснети просто прекрасно, независимо дали става дума за разговор между двама герои в някакво помещение или за панорамни шотове на планини, на замъка Харънхол или на Железните острови. Повечето от епизодите бяха режисирани от Алън Тейлър, който вече се доказа като един от най-способните телевизионни режисьори. Одобрявам също и че вълчищата вече са компютърно анимирани, въпреки че това означава, че ще ги виждаме все по-рядко (реално и драконите ги виждаме от дъжд на вятър). Приятно съм изненадан и от застрашителния вид на белите бродници от края на последния епизод.

Бюджетът, отпуснат от HBO за втория сезон е по-голям, като причината е в битката при Черна вода в 9-ти епизод. Няма съмнение, че това е и най-добрият епизод досега и причината е в майсторски написания сценарий от самия Дж. Мартин. Да, битката може и да не изглежда толкова впечатляваща след експлозията и стъпването на брега на войската на Станис, но всичко останало беше перфектно. Със сигурност това е и епизодът с най-добре написани диалози и всяка една от репликите е точно на мястото си. Дори Лина Хедли направи силна роля. Финалът с “Дъждовете на Кастамир” пък е просто ненадминат. Остава ни да се надяваме, че Мартин ще склони по-често да изземва функциите на сценарист от Беньоф и Уайс.

Какво не ми хареса?

Е, да, имаше и такива неща. Съзнавам, че сериалът не може да обхване всичко от книгата, но изпитах леко разочарование, защото са изпуснати едни от най-запомнящите се сцени, а други бяха направени доста по-постно. Например сцените в началото, в които Аря слуша разпитите и мъченията над пленниците, трябваше да са много по-страховити. Напълно премахнато е бягството на Джон, Корин и другите от преследващите ги диваци, а това беше най-напрегнатият и интересен момент от тези с Джон и стражите. Не е отделено място и на сюжетната линия с Рамзи Болтън, която също е една от най-интригуващите. Образът на Петир Бейлиш е доста променен, като от велик машинатор, той се е превърнал в третостепенен персонаж, за когото знаем само, че е собственик на бардак и че се появява на най-неочаквани места. Не ми допадна и любовната история на Роб с Талиса, която е още по-блудкава от тази в книгата (която пък е с друго момиче). Някои промени всъщност работеха доста добре, като споменатата вече между Тивин и Рууз Болтън, както и тази в последния епизод с Денерис и Ксаро.

От актьорски изпълнение също имаше слаби звена. Емилия Кларк като Денерис все още ме дразни необяснимо много. Лина Хедли се справя доста по-добре като Церсей, особено като трябва да е пияна. Актрисата, която играе сестрата на Теон е доста странен избор на фона на представата от книгата. Не ми се връзва с представите и пичът, който играе Грегор Клегейн “Планината”, като се има предвид, че той трябва да е легендарно страшилище, единствено по рода си.

Заключение

Като цяло сезонът ми допадна. Можеше и да е по-добре, но е ясно, че високата летва, която беше поставена в 9-ти епизод трудно ще бъде достигната. Добра новина е, че третата книга ще бъде разделена на два сезона в сериала, което обещава по-пълно и подробно обяснение на събитията и мотивацията на героите. Това, което ни очаква, наистина ще е интересно и нечелите книгите ще останат изненадани. Ще се запознаем с Манс Райдър, Братството без знамена, Неопетнените, Рамзи Болтън и др., някои герои ще вършат странни неща, други ще умират. Но това по-натам. Радващо е, че сериалът държи все още високо ниво и продължава да е най-добрият фентъзи епос на малък екран.

Първоначалната публикация на ревюто може да откриете в блога "Последна спирка".

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

Tweet

Добави в Svejo