"Фондация" от Айзък Азимов е безспорно едно от
най-емблематичните научно-фантастични произведения в историята. Произведенията
от поредицата за Фондацията са доста, някои писани в последствие от
първоначалната трилогия, но с действие развиващо се преди и след нея. Ето ги
всичките изброени хронологично спрямо наратива:
1. „Прелюдия към Фондацията“ - Книгата е написана предпоследна и представлява своеобразна препратка към началото на събитията в оригиналната трилогия.
2. „Битката за Фондацията“ - Последната книга от поредицата (написана е последна, но на практика е втора в хронологично естество).
3. „Фондация“ - Това е оригиналната книга от поредицата, която разкрива тайните и загадките на едноименният обект на романа.
4. „Фондацията и империята“
5. „Втората фондация“
6. „Острието на фондацията“
7. „Фондацията и Земята“
Може би от една страна е правилно ако ще се прави ревю на
тази поредица да се започне с оригиналната трилогия („Фондацията“ „Фондацията и империята“ и
„Втората фондация“), но аз реших да започна хронологично от „Прелюдия към
Фондацията”, „Битката за Фондацията“ и „Фондацията“ и това ревю включва именно
тези три книги. Защо? Ами, защото реших, че така ще имам по-пълноценно
преживяване на поредицата. Дали е така е спорен въпрос, но сега в ретроспекция смятам,
че ако не бях прочел „Прелюдия към Фондацията” и „Битката за Фондацията”, първата
книга от основната трилогия нямаше да ми
е толкова интересна.
Но, да започнем от самото начало. В първата книга „Прелюдия
към Фондацията”, един млад математик от забутана планета в периферията на
Галактическата империя прави доста любопитна научна разработка. С нея той
доказва, че е теоретически възможно да се разработи метод, с който може да се
предвижда хода на историческите събития. Противно на очакванията му, около
откритието се вдига доста обществен шум и самият император е силно
заинтригуван. Естествено скромният Хари Селдън се опитва всячески да обясни, че
той самият не е разработил начин за предсказване на бъдещето, което е
невъзможно, а просто е доказал, че е възможно да се изведат някои общи тенденции
за бъдещето на империята чрез нещо наречено психо-история. По моите разбирания
то е някаква смесица между народопсихология, икономика, история, математика и
социология. Без да се впускам в преразказване на сюжета е достатъчно да кажа,
че това откритие преобръща живота на Селдън с главата надолу и променя хода на
историята.
Нека поговорим малко за самите произведения. Първо, тъй като
са писани през 50-те години, това се отразява в стилово и съдържателно отношение
и има някои доста забавни подробности. Например, почти всяка технология описана
в книгите, от осветление до бластери и персонални защитни полета е захранвана
от атомна енергия, което от съвременна гледна точка изглежда леко странно. Но
за тогава е изглеждало напълно логично да се предположи, че в бъдеще атомната
енергия ще намира все по-широко приложение във всеки аспект от живота на
хората. Не е нужно да казвам, че компютрите също изглеждат доста абсурдно по
днешните представи, но трудно можем да виним Азимов в нещо и тук.
Итересно нещо, което срещнах като мнение из Интернет е, че в
първата написана книга „Фондация” няма женски герои и изобщо в поредицата,
жените са представени много слабо. Първата логична мисъл би била, че все пак
книгите са писани през 50-те и тогава нравите са били малко по-други, но
всъщност истината е друга. Азимов меко казано не е бил много на „ти” с жените и
в интервю сам признава, че не би могъл да напише добър женски герой, понеже
единствената жена, която е познавал добре, когато е писал „Фондация” е била
майка му. Напълно съм съгласен
с това наблюдение и мога да го приема като единствен недостатък на текста. Във
всяко друго отношение, „Фондация” е истинско удоволствие. Имаме политически
заговори, улични сбивания, космически кораби, лазери – има ли нужда да ви
убеждавам повече? Действието обхваща огромни периоди от време и същевременно
дава много детайл за случващото се в момента без да прекалява и да пречи.
Темпото не ми се стори бавно, както е понякога, когато четем творби от този
период. Текстът ме държеше заинтригуван през цялото време. Исках да разбера
повече за въпросната психо-история и как точно работи, ако работи за какво ще я
използват и т.н.
Направи ми впечатление, че текста е разделен на приятно кратки
глави, което от чисто психологическа гледна точка е успокоително, ако изпитвате
трудности със съсредоточаването като мен... Като крайна оценка, бих дал на поредицата
„Фондация” от Айзък Азимов (съдейки
по първите три книги и останалите ще са страхотни) оценка 4.6/5. Определено ги
препоръчвам за всеки. Дори ако познавате някой, който не си пада по
фантастиката или тепърва започва да харесва жанра – кажете му да пробва
„Фондация”.
Една препоръка от гледна точка на ергономията при четене. Не
си купувайте масивното двутомно издание на Бард, което включва седемте книги в
себе си освен ако не смятате да ги четете подпряни на катедра/бюро или просто
да ви красят библиотеката. Ужасно са тежки и ако четете повече от 5 минути
почва сериозно да дразни. Съдържанието обаче със сигурност си струва.
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.
5 коментара:
готино ревю, бих се радвал на още подобни:)
Ами, дано си харесаш и нещо друго от вече публикуваните докато пристигне следващото :)
Добро ревю, много съм заинтересован да прочета тази поредица. Само едно нещо ми направи впечатление от ревюто - "Не си купувайте масивното двутомно издание на Бард,...". Как иначе да се снабдя с тях?
Хм... Почти съм сигурен, че имаше единични издания на всеки от романите, но сега потърсих и май вече не се издават. :( Не ме разбирай погрешно, събраните томове не са лоши, но колкото и да са хубавички, 1 кило книга си е тежко. :)
Здравейте, колега.
Просто исках да ви похваля за страхотния блог. Интригуван съм от съдържанието му и реших да споделя това ревю на моя блог, където също публикувам разни ревюта на книги когато ми скимне.
Публикуване на коментар