"Островитяни" от Кристофър Прийст (ревю)

"Островитяни" от Кристофър Прийст е една от онези книги, които със сигурност няма да се харесат на някои хора. Не защото е трудна за разбиране или е лоша по някакъв начин, а защото, поне според мен, не се вписва в стандартната идея за фантастичен роман. Аз вече си имах едно на ум след "Престиж" и очаквах нещо нестандартно, изненадващо и необикновено. Не останах разочарован.

Действието се развива в свят подобен на нашия и същевременно изцяло различен. Архипелагът на сънищата се състои от хиляди острови, но всъщност точната бройка не е известна, тъй като пълното им преброяване и картографиране е невъзможно. Защо? О, ами, само факта, че атмосферата на планетата е изпълнена с темпорални аномалии, които изкривяват пространството и правят каквито и да е измервания невалидни. Като изключим това и обсесията на жителите й със стотиците видове вятър, духащи из архипелага, всеки имащ определни свойства и име, напълно нормална планета. А дали?

Прийст е избрал необичаен начин за повествование. В началото имах чувството, че чета учебник по география. Описания и остория на известни острови от архипелага, всеки остров - отделна глава. Тъкмо бях минал първите 50-тина страници, в които нищо не се случва, чудейки се какво точно чета и малко по малко сред на пръв поглед суховатите описания на острови се появяват истории със сюжет и интересни герои. На пръв поглед, напълно несвързани помежду си, подобно на островите в архипелага, но с преплетени по сложен начин съдби, виждаме как различни хора се справят с общочовешки проблеми като страха от самотата, отношенията в семейството, конфликта между работата и личния живот, стойността  и смисъла на изкуството и други. 

Всяка част от романа е сама за себе си, тъй като обикновено действието се развива на различно място и засяга други хора, в резултат на което тъкмо ще ви стане интересна историята на даден герой и хац! - главата свършва. Толкоз. Почва нова история, в която ще откривате препратки към предишните, които променят или добавят към контекста и променят начина, по който сте ги възприели при четене. Изключително странно, но и интересно изживяване. 

Подзаглавието на романа е "Всички хора са острови", което след прочита на текста добива нов смисъл. Независимо колко сме близо един до друг, всеки от нас е сам насред океана. Кратките срещи помежду ни, които дават смисъл на живота и ни оформят като личности са мимолетни и нетрайни. В края на краищата, всеки от нас си остава един самотен остров.

Да, "Островитяни" не е научна фантастика със космически кораби, извънземни, и други научни благини, но е качествена фикция, която завладява ума и дълго веме след прочита й ще предизвиква у вас въпроси, асоциации и дори носталгия. В този смисъл, "Островитяни" от Кристофър Прийст е една от най-литературните фантастики, които съм чел напоследък и е изживяване, което не трябва да пропускате.

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”, както и канала ми в YouTube. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

Tweet

Добави в Svejo