петък, 13 април 2012 г.

Корпус 03 (Hull Zero Three) - Грег Беър



     Малка справка за автора. Грег Беър е носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“ и е автор на над четиридесет книги, някои от които: Darwin's Radio (Радиото на Дарвин), Darwin’s Children (Децата на Дарвин), The Forge of God и Hull Zero Three. Последната е обекта на нашия интерес. Книгата попада в един определен поджанр на научната фантастика – generation ship или нещо като ноев ковчег в космоса. Концепцията за такива хипотетични кораби се появява в творби още от средата на миналия век. Идеята е, че за достигането дори на близки звезди ще са нужни стотици, дори хиляди години междузвездно пътуване. Съответно факта, че хората живеят няма и сто години е голям проблем. Решението е на борда на кораба да се родят следващи поколения, които да заместят първоначалния екипаж, когато те остареят и умрат. От там и името на поджанра. Корпус 03, особено в началото, е много подобен на един от любимите ми научно-фантастични филми от последните години – Пандорум. Ако сте го пропуснали, го препоръчвам. 
     В книгата, мъж се събужда внезапно и доста грубо е върнат в реалността. Около него е студено и тъмно, не знае къде се намира, кой е, защо е тук и изобщо нищо, което може да се очаква от един нормален възрастен индивид. Нещо повече, липсват му основни думи и понятия, с които да описва и окачествява света около себе си. Единственото, което си спомня ясно е съня, от който така грубо и внезапно е изтръгнат. В него той и партньорката му се подготвят за предстоящото приземяване на достигнатата планета, новият красив дом на човечеството. Убежището, което ще ги приеме от унищожената Земя. Сънят изглежда реален. Той трябва да е реален. Усеща се като спомени от години на тренировки, обучение, приятелства и една голяма истинска любов. Но тук няма нищо такова. Тук и сега е различно. Нещо се е объркало. Нещо ужасно се е случило с кораба. Нещо толкова зловещо, колкото не може да си представите. Малко по-малко, с мъчително бавна скорост, спомените и думите се връщат по местата си в ума на героя. С тях идват и открития за съдбата на кораба и неговите обитатели, докато правим прогрес в неговата вътрешност през очите на безименния протагонист. Всичко е разказано от първо лице, което добавя интересно усещане за реализъм и нагнетява напрежението. Възможно е на някои хора да им стане малко досадно постоянното описание на различните части от вътрешността на кораба, в които попада героя, но според мен този похват е в следствие на разказването от първо лице и е някак си естествен и подходящ за случая.
     Настрана от екшъна, този поджанр и в частност този роман, повдигат много морални въпроси. Една такава космическа мисия е акт на отчаяние. А когато са притиснати до стената, морала на хората е на заден план. Оказва се например, че планетата към която е пътувал корабът е била населена от разумни същества. А земният кораб е зареден с ДНК модели за всякакви изроди, които могат да служат като чистачи на пречкащи се форми на живот... Мисията на кораба, трябва да е успешна. На всяка цена.
     Въпреки дребните си недостатъци, творбата предоставя качествен и задоволителен, макар и леко предвидим край. Читателя е оставен почти до последните страници в неведение и не е ясно какво точно става и кой е виновен, но накрая естествено всичко се изяснява. Всичко освен тягостните въпроси от сорта на „Ами ако...?”, „Аз щях ли да...?”, „Бих ли направил...?”. Вие готови ли сте жертвате личността и живота си за проект, чиито край или дори малък прогрес няма да видите до смъртта ви? А ако не сте, а той ви е натрапен без вашето желание, какво тогава? Коя цена е прекалено висока за новото начало?


Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...