Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации

неделя, 24 ноември 2013 г.

"Островитяни" от Кристофър Прийст (ревю)

Ревю на фантастичния роман от Кристофър Прийст Островитяни.
"Островитяни" от Кристофър Прийст е една от онези книги, които със сигурност няма да се харесат на някои хора. Не защото е трудна за разбиране или е лоша по някакъв начин, а защото, поне според мен, не се вписва в стандартната идея за фантастичен роман. Аз вече си имах едно на ум след "Престиж" и очаквах нещо нестандартно, изненадващо и необикновено. Не останах разочарован.

Действието се развива в свят подобен на нашия и същевременно изцяло различен. Архипелагът на сънищата се състои от хиляди острови, но всъщност точната бройка не е известна, тъй като пълното им преброяване и картографиране е невъзможно. Защо? О, ами, само факта, че атмосферата на планетата е изпълнена с темпорални аномалии, които изкривяват пространството и правят каквито и да е измервания невалидни. Като изключим това и обсесията на жителите й със стотиците видове вятър, духащи из архипелага, всеки имащ определни свойства и име, напълно нормална планета. А дали?

неделя, 19 май 2013 г.

"Слепоглед" от Питър Уотс - ревю (научна фантастика)


Слепоглед от Питър Уотс - видео ревю научна фантастика книги фантастика
Пиша това ревю на „Слепоглед” от Питър Уотс (оригинално заглавие Blindsight) доста след повечето книжни блогъри. От една страна – съм мързел, но от друга исках прочетеното да отлежи в ума ми, за да мога да разсъждавам максимално ефективно върху него. Случаят си заслужава.


Сферата научна фантастика (включвам книги и кино/телевизия) до голяма степен е придобила комерсиалност и макар да произвежда задоволителни продукти, стойностните такива са по-нарядко. В „Слепоглед” Питър Уотс е успял да вкара толкова много сложност и подтеми, толкова много наука освен фантастиката, че ако твърда хардкор научна фантастика означаваше предмет, то неговата проза щеше да е с твърдостта на диамант. 

неделя, 13 януари 2013 г.

"Вяра" от Джон Лав (научна фантастика, роман)



Вяра - научнофантастичен роман от Джон Лав„Вяра” е дебютният научно- фантастичен роман на Джон Лав. Без угризения мога да кажа, че на места това си личи, но ще стигна и до там. Историята е нещо средно между "Моби Дик", "Соларис" и типичната спейс опера. Имаме Галактическа Федерация с приобщени и интегрирани множество видове извънземни, стотици населени планети и т.н. Изведнъж обаче, в тази космическа идилия се появява неунищожим космически кораб с неясен произход, който тероризира цивилизации от Федерацията. Нещо повече - цивилизация, която е посетена от въпросния кораб кръстен с нежното име Вяра, претърпява тежка социална трансформация. След Нейното посещение бива написана книга, която е почти със силата на религиозен текст и вкарва цялата гущероподобна цивилизация в депресивно състояние.

неделя, 6 януари 2013 г.

Най-добрите научнофантастични и фентъзи книги, които прочетох през 2012г.

Равносметка на най-добрите книги в жанровете научна фантастика и фентъзи през 2012г.
Вече сме 2013г. и понеже shannara ме предизвика е време и аз да направя своята равносметка за прочетените книги през 2012г. Някои от тях бяха много добри, други бяха ОК, а трети ме отегчиха почти до смърт. Тях няма да ги показвам тук, а и по принцип в блога говоря за книги, които много внимателно съм подбрал и са ми харесали в някаква степен. Разбира се, имаше и разочарования (теб гледам Иън М.Банкс), но ще се съсредоточа върху положителното. Така че, ето в хронологичен ред най-добрите научнофантастични и фентъзи книги, които прочетох през изминалата 2012г. По-долу на едно място можете да гледате видео версиите на ревютата с линк към целите публикации под всяко от тях.

Ready Player One от Ърнест Клайн (научна фантастика)



неделя, 23 декември 2012 г.

„Водородната соната” от Иън М. Банкс (научна фантастика, роман)

Научна фантастика, роман, нови книги 2012
Иън М. Банкс е един от най-известните шотландски писатели на научна фантастика през последните 30 години. В Интернет го намерих преведен като Йеин М. Бенкс, което е отвъд смешно, но както и да е. Най-популярна е серията му романи за Културата (The Culture), които са самостоятелни произведения, но се развиват в една и съща вселена. От тях на български открих само „Играчът на играчите” (The Player of Games), която съм чел отдавна, но си спомням доста добре като отлична. „Водородната соната” (The Hydrogen Sonata) е най-новото попълнение в серията, излязло през 2012г. точно на време за 25-годишнината от първия роман за Културата. 

неделя, 5 август 2012 г.

"House of Suns" - Алистър Рейнолдс (ревю) (роман)

научна фантастика, роман, алистър рейнолдс
Продължава обсесията ми с автора Алистър Рейнолдс. Ако факта, че съм прочел два негови романа може да се нарече обсесия. Но сериозно, въпросния пише отлична научна фантастика, съвсем различна и уникална от останалите в жанра. 

След като преди време прочетох и останах очарован от самостоятелния му роман “Pushing Ice”, беше съвсем логично да проявя интерес към други произведения от автора. Преди няколко месеца положих неуспешния опит да прочета първата книга от поредицата “Revelation Space” (Единствените книги от Рейнлодс на български, издавани от “ИнфоДар”). Очаквах, че много ще ми хареса. Е, не се оказа така. Ако трябва да съм честен, умрях от скука. Не я довърших, което сложи края на заниманията ми с тази поредица. След малка почивка, потърсих какво друго е писал този човек и открих, още няколко самостоятелни романа в жанра научна фантастика, един от които ми грабна вниманието. 

вторник, 10 юли 2012 г.

Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири от Сет Греъм-Смит (ревю) (роман)


Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири фентъзи роман
Не очаквах тази книга да ми хареса. Не съм голям съм фен на вампирите и върколаците или по-точно модерните им версии и подходих малко скептично към смесицата от жанрове, която е „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири”. Успокоителното беше, че авторът Сет Греъм-Смит е виновен и за хитовото заглавие „Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

събота, 30 юни 2012 г.

Redshirts от Джон Скалзи (ревю) (роман)

Летните месеци ни носят една приятна изненада на книжния фронт. Нова книга от любим за мен автор – Джон Скалзи. Представете си за момент, че Дъглас Адамс и Тери Пратчет са написали книга заедно... Добре де, не е чак толкова велика, но това ми хрумна като отговор на въпроса какъв жанр е книгата. Redshirts* e роман, който попада в жанра научна фантастика, но има големи дози пародия в себе си. Цялата първа част на книгата е намигване към класическите sci-fi шоу програми от типа на Star Treck и несполучливите му клонинги. 

петък, 8 юни 2012 г.

Ревю: “Игра на тронове” сезон 2 (Последна спирка)


Може би най-очакваното телевизионно събитие на годината беше втория сезон на култовия сериал “Игра на тронове”. Първият сезон беше истински успех и привлече много нови фенове към фентъзи епоса на Джордж Мартин. Героите и актьорските изпълнения бяха страхотни, историята и интригите – завладяващи, а това беше само началото. Вторият сезон е правен по втората книга от поредицата “Песен за огън и лед”, озаглавена “Сблъсък на крале”. Всъщност от първите три книги от епоса, тази ми е любимата, защото е най-балансирана и най-добре написана, а и си личи, че авторът все още знае накъде отиват нещата. Затова и очакванията ми към този сезон бяха още по-завишени. Е, не мога да кажа, че те се оправдаха напълно, но в крайна сметка съм доволен от видяното. Предупреждавам, че ако не сте изгледали целия сезон, по-добре да не четете нататък. Ето и нещата, които ми харесаха:

четвъртък, 31 май 2012 г.

Космически нацисти нападат Земята в "Желязно небе" (ревю)

"Желязно небе" (Iron Sky) е малко странен филм. Ако го гледате с тази нагласа сигурно ще го възприемете по-лесно. Той е пародия на много неща, включително части от съвременна култура, но най-вече на САЩ като държава и нейните политици. Сещате се, че филмът е европейски.
Идеята е проста, но достатъчно интригуваща и се базира на популярната култура. В края на Втората световна война, германските нацисти напускат Земята и устройват колония на тъмната страна на Луната. Има ли нужда да обяснявам повече... През 2018г. американският президент (изкушавам се да напиша президентка), която е тотален двойник на Сара Пейлин, като част от изборната си кампания праща двама астронавти до Луната. И що да видят горките - нацисти в скафандри. Единия го убиват, а другия го пленяват. Естествено, пленника се оказва чернокож, което доста шокира чистокръвните арийци. Според тях той е шпионин, а Земята готви инвазия на Луната. И от там нещата тръгват на зле... Нашият герой астронавт се среща с дъщерята на местния луд учен, която носи звучното име Ренате Рихтер (Julia Dietze). Както се сещате те са едни от основните герои на филма и дори имат някои забавни диалози помежду си. В такива пародийни филми, обикновено човек не очаква някаква страхотна актьорска игра, но в случая е тъкмо обратното. Изпълнението на ролите е добро, като се има предвид, същността им.
Нужно е да се спомене, че почти всяка реплика във филма е страхотен бисер. Има разбира се някои отличаващи се. Например, когато трябва да даде разрешение за атака срещу невинни цивилни, президентшата казва "Америка не преговаря с терористи" или пък "Ако не вярвате на мен, вярвайте на филмите, те не лъжат." Изобщо, хумора не липсва, дори изобилства. Култова е и сцената намигваща към филма "Крахът на Третия райх" (Der Untergang) и по-точно сцената известна из Интернет като "Хитлер разбира че...", която има своя еквивалент в "Желязно небе". Мога доста да продължавам, но ще ви оставя сами да откриете останалите интересни моменти. Смятам, че много хора ще се забавляват и едновременно с осмиването на лошото ще извлекат някакви изводи, което всъщност е и целта на пародията. Края на филма е леко предвидим, но много добър. Важно е и да изчакате финалните надписи да отминат - там ви чака нещо любопитно, може би загатващо за следващ филм?
За мен "Желязно небе" беше весел и освежаващ, показващ, че има по-лоши неща тук и днес на Земята от колкото са били лоши нацистите. 
На вас кой ви е любимият момент от филма?

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

сряда, 2 май 2012 г.

“Синът на сянката” от Джон Спрънк (The Shadow Saga) (фентъзи роман)

     Представям ви фентъзи романа “Shadow's Son” от Джон Спрънк. Той е първият от трилогията The Shadow Saga. “Синът на сянката” е дебютния роман на писателя, в който се разказва за наемния убиец Кейм. За него убиването е професия като всяка друга. Нищо повече от месаря в местния магазин или търговеца на пазара. Но пък парите са добри, а и жертвите по един или друг начин са заслужавали наказание. Борейки се вътрешно с болезненото си минало, Кейм все пак успява да живее прилично и е почти готов да се оттегли и изостави занаята.

сряда, 25 април 2012 г.

"Защитения" от Питър В. Брет (Цикъла на демоните) (фентъзи роман)


     Напоследък давах повече приоритет на заглавията в жанра на научната фантастика, но попаднах на една книга, която разчупи тази жанрова монотонност. “Защитения” от Питър В. Брет е фентъзи-трилър, и е първата книга от пенталогията “Цикъла на демоните”. (Това звучи отвратително на български...)
В света на книгата, нощта е времето, когато от земята се надигат всякакви ужасни демони. Човечеството е притиснато в разпръснати малки селца и градове. Единствената спасение от демоните е магическата защита, която е изрисувана по стените на домовете на хората. Но това е крехка защита - ако завали дъжд например или дори един символ е изрисуван неправилно, магическата защитна мрежа е безполезна и няма какво да спре демоните да ви откъснат главата. При положение, че конят е най-бързото средство за придвижване, а разстоянията между населените места обикновено отнемат повече от един ден, може да предположите, че никой не желае да пътува. Никой освен вестоносците, които срещу солидно заплащане и с помощта на преносими магически кръгове, носят писма и новини от град на град. 

петък, 13 април 2012 г.

Корпус 03 (Hull Zero Three) - Грег Беър



     Малка справка за автора. Грег Беър е носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“ и е автор на над четиридесет книги, някои от които: Darwin's Radio (Радиото на Дарвин), Darwin’s Children (Децата на Дарвин), The Forge of God и Hull Zero Three. Последната е обекта на нашия интерес. Книгата попада в един определен поджанр на научната фантастика – generation ship или нещо като ноев ковчег в космоса. Концепцията за такива хипотетични кораби се появява в творби още от средата на миналия век. Идеята е, че за достигането дори на близки звезди ще са нужни стотици, дори хиляди години междузвездно пътуване. Съответно факта, че хората живеят няма и сто години е голям проблем. Решението е на борда на кораба да се родят следващи поколения, които да заместят първоначалния екипаж, когато те остареят и умрат. От там и името на поджанра. Корпус 03, особено в началото, е много подобен на един от любимите ми научно-фантастични филми от последните години – Пандорум. Ако сте го пропуснали, го препоръчвам. 

неделя, 26 февруари 2012 г.

Pushing Ice - Алистър Рейнолдс (научнофантастичен роман)


След неуспеха на поредицата на Уилям Дийц Легиона на прокълнатите да ме впечатли дълбоко, имах нужда от нещо, което да е интересно и да ме грабне. И за предпочитане да не е поредица. И някак съвсем случайно попаднах на един доста известен автор, от който не съм чел почти нищо, но въпреки това съм срещал като име докато си търся интересни заглавия. Алистър Рейнолдс, по определение на негови читатели е един от живите класици на научната фантастика. И ако всичките му книги са толкова добри колкото тази, която прочетох, съм склонен да се съглася. Заглавието е Pushing Ice, което в буквален превод би означавало Бутане на лед и не звучи особено добре. Но вярвам във възможностите на българските преводачи да измислят нещо по-така при едно евентуално издаване на български. Това е самостоятелен роман, чиято вселена и герои не са част от други поредици на автора...

неделя, 28 август 2011 г.

понеделник, 15 август 2011 г.

Fuzzy Nation от Джон Скалзи - хора, извънземни и адвокати...





Fuzzy Nation [Hardcover]. John Scalzi (Author):
http://www.amazon.com/Fuzzy-Nation-John-Scalzi/dp/0765328542

Аудио версията е страхотна! Наратора е Уил Уийтън, а издателите са включили във файла и класическата книга Little Fuzzy!

Fuzzy Nation(UNABRIDGED) by John Scalzi. Narrated by Wil Wheaton , John Scalzi (Introduction):

неделя, 7 август 2011 г.

Z-та световна война (World War Z) - роман от Макс Брукс


Извинявам се за картинката със "заека" :D

Романът "Z-та световна война" на Макс Брукс можете да намерите на следните места: http://knigazateb.com/knigi/hudojestveni/fantastika/z-ta-svetovna-voyna/ (на български)

World War Z: An Oral History of the Zombie War [Hardcover] by Max Brooks:

World War Z: An Oral History of the Zombie War (ABRIDGED) by Max Brooks:
http://www.audible.com/pd/ref=sr_1_1?asin=B002V8DH36&qid=1312733981&sr=1-1 (аудио книга на английски)

Трейлърът на едноименния филм можете да видите в Сборище на трубадури:
http://trubadurs.com/2012/11/09/z-%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-world-war-z-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D1%82/