събота, 30 юни 2012 г.

Redshirts от Джон Скалзи (ревю) (роман)

Летните месеци ни носят една приятна изненада на книжния фронт. Нова книга от любим за мен автор – Джон Скалзи. Представете си за момент, че Дъглас Адамс и Тери Пратчет са написали книга заедно... Добре де, не е чак толкова велика, но това ми хрумна като отговор на въпроса какъв жанр е книгата. Redshirts* e роман, който попада в жанра научна фантастика, но има големи дози пародия в себе си. Цялата първа част на книгата е намигване към класическите sci-fi шоу програми от типа на Star Treck и несполучливите му клонинги. 
Редник Андрю Дал току що е назначен на кораба „Безстрашни”, флагман във флота на Универсалния съюз през 2456г. Постът е престижен и Андрю е още по-нетърпелив да бъде назначен на пост в корабната лаборатория по ксенобиология. Животът не би могъл да е по-хубав... докато Андрю започва да осъзнава факта, че първо, всяка мисия включва някаква смъртоносна конфронтация с извънземни сили, второ, капитанът на кораба, главният му научен офицер и лейтанант Каренски винаги  оцеляват в тези конфронтации и трето, поне един член на екипажа с нисък ранк е винаги убит. Не е изненада, че екипажът се опитва усилено да избягва на всяка цена назначаването си на такива мисии. И тогава Андрю се сблъсква с информация, която напълно трансформира неговата представа и тази на другарите му, за това какво е всъщност кораба „Безстрашни”, и им предлага откачен, рисков план как да си спасят кожите.
червени фланелки фантастика момичета
Ако сте чели нещо друго от Скалзи, шансовете да ви хареса този роман са големи. Но не очаквайте сериозна научна фантастика с точна наука и реалистичност. Това е кратък роман (320 страници), който се чете на един дъх и има за цел да забавлява. Диалозите са остроумни, героите попадат в някои весели ситуации и въобще комичността на първата половина от романа става явна щом се разбере какво всъщност се случва на злочестия кораб „Безстрашни”. Втората половина също е добра, но в нея вече се развива, така да се каже, собствената история на романа без да осмива други произведения. И всичко щеше да е абсолютно прекрасно ако книгата беше свършила там, където свършва историята. Вместо това в книгата са включени три продължения от гледните точки на трима от второстепенните герои, които са ненужно и несъответстващо сериозни в сравнение с цялостния забавен тон на романа. Не са лошо написани, но според мен само внасят излишен драматизъм в нещо, което не мисля, че е било предвидено да е драматично и поучително. Но освен, че не съотвестват със стила на романа, поясняват неща, които са оставени недоизказани в основната част от текста. А това според мен е още по-лошо решение. Историята няма нужда от това и поясняването и запълването на неразвити сюжетни линии не допринася с нищо за качествата на книгата.
Не оставайте с погрешно впечатление, препоръчвам книгата, защото е добре написана, с хитра идея и е добра развлекателна фантастика. Но имайте предвид, че ако решите да прочетете  допълнителните части в края на романа, може да се подразните леко... 

*Redshirts (червени блузи), благодарение на сериали като Star Treck, се превръща в синоним на второстепенни герои, които със сигурност ще загинат. 

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

2 коментара:

cellfourteen каза...

червените фланелки в стар трек са абсолютна класика. интересно, че си е очевидна идея за шегаджийски роман - явно си трябва и класа да се сетиш да го напишеш :)

Unknown каза...

Скалзи може да не е най-великия писател на века в жанра, но си познава добре материята :) Аз си признавам, че не съм гледал оригиналния Стар Трек и това с червените фланелки го научих от тази книга :) Къде да си върна geek картата :D

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...