Redshirts от Джон Скалзи (ревю) (роман)

Летните месеци ни носят една приятна изненада на книжния фронт. Нова книга от любим за мен автор – Джон Скалзи. Представете си за момент, че Дъглас Адамс и Тери Пратчет са написали книга заедно... Добре де, не е чак толкова велика, но това ми хрумна като отговор на въпроса какъв жанр е книгата. Redshirts* e роман, който попада в жанра научна фантастика, но има големи дози пародия в себе си. Цялата първа част на книгата е намигване към класическите sci-fi шоу програми от типа на Star Treck и несполучливите му клонинги. 

Редник Андрю Дал току що е назначен на кораба „Безстрашни”, флагман във флота на Универсалния съюз през 2456г. Постът е престижен и Андрю е още по-нетърпелив да бъде назначен на пост в корабната лаборатория по ксенобиология. Животът не би могъл да е по-хубав... докато Андрю започва да осъзнава факта, че първо, всяка мисия включва някаква смъртоносна конфронтация с извънземни сили, второ, капитанът на кораба, главният му научен офицер и лейтанант Каренски винаги  оцеляват в тези конфронтации и трето, поне един член на екипажа с нисък ранк е винаги убит. Не е изненада, че екипажът се опитва усилено да избягва на всяка цена назначаването си на такива мисии. И тогава Андрю се сблъсква с информация, която напълно трансформира неговата представа и тази на другарите му, за това какво е всъщност кораба „Безстрашни”, и им предлага откачен, рисков план как да си спасят кожите.

Ако сте чели нещо друго от Скалзи, шансовете да ви хареса този роман са големи. Но не очаквайте сериозна научна фантастика с точна наука и реалистичност. Това е кратък роман (320 страници), който се чете на един дъх и има за цел да забавлява. Диалозите са остроумни, героите попадат в някои весели ситуации и въобще комичността на първата половина от романа става явна щом се разбере какво всъщност се случва на злочестия кораб „Безстрашни”. Втората половина също е добра, но в нея вече се развива, така да се каже, собствената история на романа без да осмива други произведения. И всичко щеше да е абсолютно прекрасно ако книгата беше свършила там, където свършва историята. Вместо това в книгата са включени три продължения от гледните точки на трима от второстепенните герои, които са ненужно и несъответстващо сериозни в сравнение с цялостния забавен тон на романа. Не са лошо написани, но според мен само внасят излишен драматизъм в нещо, което не мисля, че е било предвидено да е драматично и поучително. Но освен, че не съотвестват със стила на романа, поясняват неща, които са оставени недоизказани в основната част от текста. А това според мен е още по-лошо решение. Историята няма нужда от това и поясняването и запълването на неразвити сюжетни линии не допринася с нищо за качествата на книгата.

Не оставайте с погрешно впечатление, препоръчвам книгата, защото е добре написана, с хитра идея и е добра развлекателна фантастика. Но имайте предвид, че ако решите да прочетете  допълнителните части в края на романа, може да се подразните леко... 

*Redshirts (червени блузи), благодарение на сериали като Star Treck, се превръща в синоним на второстепенни герои, които със сигурност ще загинат. 

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

Tweet

Добави в Svejo