Пиша това ревю на „Слепоглед” от Питър Уотс (оригинално заглавие Blindsight) доста след повечето книжни блогъри. От една страна – съм мързел, но от друга исках прочетеното да отлежи в ума ми, за да мога да разсъждавам максимално ефективно върху него. Случаят си заслужава.
Сферата научна фантастика (включвам книги и кино/телевизия) до голяма степен е придобила комерсиалност и макар да произвежда задоволителни продукти, стойностните такива са по-нарядко. В „Слепоглед” Питър Уотс е успял да вкара толкова много сложност и подтеми, толкова много наука освен фантастиката, че ако твърда хардкор научна фантастика означаваше предмет, то неговата проза щеше да е с твърдостта на диамант.
Уотс описва интересно бъдеще, където мечтите на всички днешни учени и sci-fi фенове са ежедневие. Човешкият ум и мозък са напълно разгадани и няма корекция, която да не е възможна. Вграждане и изтриване на спомени, промяна и създаване на чувства като любов и привързаност са толкова лесни колкото днес да си купиш аналгин от аптеката.
Човешкото тяло е обект на подобрение и ъпгрейд чрез най-различни био и нано -технологии. Мозъкът може да се свързва с ноосферата (усъвършенстваната версия на днешния интернет) и КонСенсус (общодостъпна база данни за всичко, което може някога да ви потрябва). Не е необичайно и да си инсталирате подобрения които да ви правят по-оптимални за определени дейности. Въобще, това е един нов причудлив свят, в който хората са станали всезнаещи и можещи, но отношенията помежду им са поохладнели.
На фона на всичката тази екзистенциална сложност, имаме удоволствието да се запознаем с главният герой Сири Кийтън, един от най-интересните персонажи в цялата книга. Един хубав ден обаче, човечеството буквално е хванато по долни гащи и дори не е ясно от кого/какво. Хиляди неидентифицирани тела изгарят в атмосферата заснемайки всеки квадратен километър площ по цялата планета. Към кого са пратили данните? Извънземни? Враждебни ли са? Планетата е в шок.
Месеци по-късно, е засечен слаб сигнал с източник идващ от друга слънчева система. Разбира се, Сири Кийтън, който вече ни е станал симпатичен с невъзможността си да общува нормално и да създава трайни човешки взаимоотношения, е назначен за член на екипажа на кораба, който Земята праща, за да разследва източника на сигнала. Сред другите членове на екипажа са жена, споделяща черепната си кутия с още три личности, както и вампир, който е и командир на кораба. Да, знам, че се намръщихте като видяхте думата вампир, но Уотс има гениално и оригинално обяснение за произхода и ролята на вампирите, което звучи научно обосновано, реалистично и е честно казано доста плашещо.
Няма да е спойлер ако кажа, че да, извънземни има и те нямат нищо общо с това, което вие и героите очаквате. „Слепоглед” имаше част, в която усещането ми беше точно като от класически sci-fi хорър тип „Пришълеца” – общи работници измират в космоса, но по-добро. Можете ли да си представите първичния ужас от това да сте на милиарди километри от дома без шанс за спасение, изправени пред нещо, което собствените ви сетива са неспособни да възприемат, защото мозъкът ви е бавна, несъвършена плетеница от неврони? Орган, който е перфектно еволюирал да избягва хищници в джунглата, но е толкова лесно да бъде излъган, защото вижда само това, което му е удобно се оказва огромна пречка, когато трябва да се справиш с неща дошли от другия край на вселената.
Въобще, ако продължа още, ще трябва да направя отделен блог, в който да пиша само за тази книга. Толкова много неща има за анализиране и обсъждане. Ако постиженията на науката живо ви интересуват и сте фен на научната фантастика, „Слепоглед” ще е истинско угощение за ума ви.
Раздвоен съм относно края на историята. Част от мен обича чистото и подредено завършване на нещата, където всичко е ясно и няма въпроси. От друга страна, краят е в същия стил като останалата част от книгата и събира в себе си цялата ѝ теза. Животът не възниква поради някаква велика и общовалидна закономерност. Той съществува заради самия себе си, като раково образование. До момента, в който не дойде нещо по-различно и голямо, за да го доминира и унищожи.
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”, както и канала ми в YouTube. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.
0 коментара:
Публикуване на коментар