"Зора" от Октавия Е. Бътлър - ревю на книга #1 от "Ксеногенезис"

“Зора” от Октавия Е. Бътлър е перфектен пример за това как научната фантастика със всичките си странни извънземни и все още несъществуващи бъдещи технологии, помага да разберем (или поне да останем с такова усещане) днешния свят и най-вече Човекът. В първия роман от трилогията си “Ксеногенезис”, Бътлър описва нашият свят много години след като сме успели качествено да го направим негоден за живеене и ефективно сме се самоунищожили като вид. В стила на филма “Изкуствен интелект”, идват едни добронамерени извънземни, които успяват да спасят шепа оцелели сред отломките на разрушената ни цивилизация. Главната героиня Лилит Аяпо е един тези късметлии и след първоначалния шок и отвращение от въшността и чуждостта на спасителите почва да задава въпроси, които всеки един нас би се питал. Защо ни помагате? Какво искате от нас? Защо ще ни помагате да населим отново Земята? Ще се окаже, че въпреки, че оанкалите, както те се наричат определено не ни мислят злото, постъпките им далеч не са безкористни, а спасените “късметлии” ще трябва да платят много висока цена.

Постепенното разкриване на тези мотиви беше една от най-интересните части на книгата, за това няма да навлизам в подробности. Оказва се, обаче, че оанкалите са имали предостатъчно време, за да ни изследват подробно и в някои отношения да ни разберат по-добре от колкото ние самите сме способни. Колкото и да си благодарен на някой, че те е спасил този факт си остава плашещ, особено, когато знаеш, че нарочно не ти казва всичко, че има някаква преопределена роля за теб, върху която нямаш контрол и не ти остава друго освен да му играеш по свирката. Колкото и да си благодарен, това, че те използват като средство за постигане на цел все пак малко вкисва отношенията ви.

“Зора” е сравнително кратко четиво и темпото върви с висока скорост. Краят, въпреки своята отвореност ме остави с чувство за надежда, но и с много съмнения, тъй като много, да не кажа всички от въпросителните си останаха неизследвани. Това обаче е ОК, тъй като все пак “Зора” е първата книга от трилогия и трябва да остане нещо и за по-нататък. Ако трябва да извлека нещо от романа, то би било, че човешката природа е непроменима и хората ще се държат по начина, по който винаги са се държали, за добро или лошо.

Като цяло, доста провокиращ мисълта научнофантастичен роман, с добра проза и интересна история. Октавия Бътлър определено е добра писателка и ще очаквам с интерес издаването на следващите книги от трилогията.  

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”, както и канала ми в YouTube. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.

Tweet

Добави в Svejo