Продължава обсесията ми с автора Алистър Рейнолдс. Ако факта, че съм прочел два негови романа може да се нарече обсесия. Но сериозно, въпросния пише отлична научна фантастика, съвсем различна и уникална от останалите в жанра.
След като преди време прочетох и останах очарован от самостоятелния му роман “Pushing Ice”, беше съвсем логично да проявя интерес към други произведения от автора. Преди няколко месеца положих неуспешния опит да прочета първата книга от поредицата “Revelation Space” (Единствените книги от Рейнлодс на български, издавани от “ИнфоДар”). Очаквах, че много ще ми хареса. Е, не се оказа така. Ако трябва да съм честен, умрях от скука. Не я довърших, което сложи края на заниманията ми с тази поредица. След малка почивка, потърсих какво друго е писал този човек и открих, още няколко самостоятелни романа в жанра научна фантастика, един от които ми грабна вниманието.
“House of Suns” разказва история, развиваща се 6 милиона години напред в бъдещето. Романът е базиран на новела писана от Рейнолдс със заглавие "Thousandth Night" ("Хилядната нощ", налична за безплатно сваляне). В романа, човечеството се е разселило из галактиката ни, която изглежда напълно пуста що се отнася до други форми на разумни живот. Млечният път е изпълнен с човешки цивилизации и пост-хора, в различни нива на развитие. Цивилизация от роботи, позната като Машинните Хора, е еволюирала и съжителства мирно с човечеството. Най-интересните и влиятелни същества в галактиката обаче се оказват едни човешки клонинги. По-точно “линии” включващи по 1000 клонинга. Линиите не обитават планети, а пътуват из космоса и се събират при завършването на всяка обиколка на галактиката, което отнема по около 200,000 години. На преден план в историята е Линията Джентиан, позната и като Домът на Цветята, съставена от 999 клонинга, мъже и жени, носещи ДНК-то на Абигейл Джентиан. Клонингите пътуват из Млечния път, помагайки на млади цивилизации, събирайки знания и изживявайки всичко, което вселената има да ѝм предложи.
Естествено нещо ужасно и неочаквано се случва, и Линията Джентиан се оказва в смъртна опасност. Богоподобните клонинги са на ръба на съществуването и трябва да действат заедно, за да открият мистериозния си враг и оказва се, да решат съдбата на цялата галактика.
От технологична гледна точка, няма някакви магически транспортни методи позволяващи пътуване със скорост по-голяма от тази на светлината. Важат всички закони на физиката позната ни до момента, включително забавянето на времето при пътуване при скорост близка до тази на светлината. Като цяло има познати фантастични мотиви и типичния страхотен стил на Рейнолдс. Нещата (поради липса на по-добра дума) и обстоятелствата, които са описвани обаче са толкова далеч (в добрия смисъл) от нашата реалност, а понякога и от фантастиката, че граничат с някаква магическа реалност. Опитвам се да побера в думи гениалността, която се съдържа в страниците написани от Рейнлодс, но ще трябва да сами да се уверите, понеже не ми стига акъла за повече.
Имам и някои дребни забележки, но те са чисто субективни. Имаше някои моменти, които не съм сигурен с какво точно допринасяха за развитието на сюжета или героите и ми се струваха като ненужни отклонения. Хубавото е, че поне са добре написани и не е болка за умиране. Другото нещо, за което не съм съвсем сигурен какво да мисля е края на книгата. От една страна съм против излишното обясняване на всеки детайл и съм ОК с оставянето на недоизказани неща. От друга обаче, ми се стори малко претупан край, който не решава почти нищо освен един главен предполагаем конфликт, който така и не се случва и се изяснява дали един от главните герои е оживял или не. Пак казвам, това са чисто субективни мои мнения, които може да са повлияни от много неща, които дори не осъзнавам в момента, но това е моментното ми мнение.
Като цяло бих препоръчал книгата, защото “House of Suns” е много интригуващ самостоятелен роман с необичаен сетинг и работи с концепции като deep time и други физико-астрономически нещица.
Ако сте чели нещо от Рейнолдс, което задължително трябва да погледна, тук е мястото да споделите. И ако сте чели поредицата “Пространството на откровенията” (Revelation Space), пак тук е мястото да ми каже колко много греша и си заслужава да я прочета. :)
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.
2 коментара:
Revalation Space е все още за мен най-добрата му книга, а аз съм чел 10 от неговите 13 романа. Специално Revalation Space я чета няколко пъти всяка година, откакто я имам. Авторът има наистина уникален стил, Но поредицата Revalation Space беше това, което ме накара да започна моята "обсесия".
Въпрос на вкус, предполагам. Ако не си я чел, силно ти препоръчвам Pushing Ice. Една от любимите ми фантастики изобщо.
Публикуване на коментар