Иън М. Банкс е един от най-известните шотландски писатели на научна фантастика през последните 30 години. В Интернет го намерих преведен като Йеин М. Бенкс, което е отвъд смешно, но както и да е. Най-популярна е серията му романи за Културата (The Culture), които са самостоятелни произведения, но се развиват в една и съща вселена. От тях на български открих само „Играчът на играчите” (The Player of Games), която съм чел отдавна, но си спомням доста добре като отлична. „Водородната соната” (The Hydrogen Sonata) е най-новото попълнение в серията, излязло през 2012г. точно на време за 25-годишнината от първия роман за Културата.
Като цяло съм раздвоен относно качествата на този роман. От една страна, Банкс умее да създава изключително интересни светове пълни с всякакви любопитни неща. По този параграф нямам никакви оплаквания. Идеята за Културата като съвкупност от биологични индивиди и машини във всякаква форма е много интересна и създава усещане за мащабност и размах, а и е интересен фон за действие. От друга страна, действие ще видите доста малко и когато го има ще е скучно. Не съм очаквал нон-стоп екшън, но нещата определено се точеха на моменти. Плюс това, постоянното прескачане между гледни точки беше хаотично и объркващо. През целия роман имах усещането, че съм изпуснал нещо и не знам кой за какво се бори. Единственото нещо, което ме държеше до края бяха любопитните нещица, технологии, говорещи космически кораби и други причудливи фантасмагории от съзнанието на Банкс. Краят също не ми хареса. Беше антиклимактичен, не ме изненада с нищо и помислих, че ми липсва парче от книгата. Главната героиня лейтанант от запаса Вир Косонт, е показана като принципно безпомощна и леко смотана, въпреки че има четири ръце и свири на музикален инструмент, който е абсурдно сложен за останалите немодифицирани хора. През повечето време от пълната липса на умения за оцеляване, камо ли водене на битки я спасява един свръхинтелигентен изкуствен интелект в лицето на космическия кораб Mistake Not. Между другото корабите от Културата имат навика да си избират изключително интересни имена като „You Call This Clean?” или „Just the Washing Instruction Chip in Life's Rich Tapestry”. Доста симпатично само по себе си. Всъщност, изкуствените интелекти от тези кораби бяха най-интересните и сложни герои в целия роман. Това е като се има предвид, че нито един от героите не претърпя някакво развитие до края на романа и въпреки нещата, които се случваха не можах да се накарам да ми пука за тях.
В заключение, това определено не е най-силният роман на Банкс. Не е най-ужасното нещо, което съм чел, но в най-добрия случай е просто ОК. Ако ви харесват неща в стил „Виж всичкия як sci-fi шит, който мога да измисля, пиу, пиу, лазери, нанотехнологии, говорещи кораби” и не ви пука, че героите са плоски и фабулата е зле, значи „Водородната соната” ще ви хареса. Представете си, че сте едни туристи и се разходете из странния свят роден от въображението на Банкс. Аз обаче предпочитам добре разказаните истории и хубавия свят, в който са те да е просто бонус, а не самоцел.
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога „Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще откривате нови интересни неща свързани с книгите.
0 коментара:
Публикуване на коментар