"Островитяни" от Кристофър Прийст е една от онези книги, които със сигурност няма да се харесат на някои хора. Не защото е трудна за разбиране или е лоша по някакъв начин, а защото, поне според мен, не се вписва в стандартната идея за фантастичен роман. Аз вече си имах едно на ум след "Престиж" и очаквах нещо нестандартно, изненадващо и необикновено. Не останах разочарован.
Действието се развива в свят подобен на нашия и същевременно изцяло различен. Архипелагът на сънищата се състои от хиляди острови, но всъщност точната бройка не е известна, тъй като пълното им преброяване и картографиране е невъзможно. Защо? О, ами, само факта, че атмосферата на планетата е изпълнена с темпорални аномалии, които изкривяват пространството и правят каквито и да е измервания невалидни. Като изключим това и обсесията на жителите й със стотиците видове вятър, духащи из архипелага, всеки имащ определни свойства и име, напълно нормална планета. А дали?
