"Желязно небе" (Iron Sky) е малко странен филм. Ако го гледате с тази нагласа сигурно ще го възприемете по-лесно. Той е пародия на много неща, включително части от съвременна култура, но най-вече на САЩ като държава и нейните политици. Сещате се, че филмът е европейски.
Идеята е проста, но достатъчно интригуваща и се базира на популярната култура. В края на Втората световна война, германските нацисти напускат Земята и устройват колония на тъмната страна на Луната. Има ли нужда да обяснявам повече... През 2018г. американският президент (изкушавам се да напиша президентка), която е тотален двойник на Сара Пейлин, като част от изборната си кампания праща двама астронавти до Луната. И що да видят горките - нацисти в скафандри. Единия го убиват, а другия го пленяват. Естествено, пленника се оказва чернокож, което доста шокира чистокръвните арийци. Според тях той е шпионин, а Земята готви инвазия на Луната. И от там нещата тръгват на зле... Нашият герой астронавт се среща с дъщерята на местния луд учен, която носи звучното име Ренате Рихтер (
Julia Dietze). Както се сещате те са едни от основните герои на филма и дори имат някои забавни диалози помежду си. В такива пародийни филми, обикновено човек не очаква някаква страхотна актьорска игра, но в случая е тъкмо обратното. Изпълнението на ролите е добро, като се има предвид, същността им.
Нужно е да се спомене, че почти всяка реплика във филма е страхотен бисер. Има разбира се някои отличаващи се. Например, когато трябва да даде разрешение за атака срещу невинни цивилни, президентшата казва "Америка не преговаря с терористи" или пък "Ако не вярвате на мен, вярвайте на филмите, те не лъжат." Изобщо, хумора не липсва, дори изобилства. Култова е и сцената намигваща към филма "Крахът на Третия райх" (
Der Untergang) и по-точно сцената известна из Интернет като "Хитлер разбира че...", която има своя еквивалент в "Желязно небе". Мога доста да продължавам, но ще ви оставя сами да откриете останалите интересни моменти. Смятам, че много хора ще се забавляват и едновременно с осмиването на лошото ще извлекат някакви изводи, което всъщност е и целта на пародията. Края на филма е леко предвидим, но много добър. Важно е и да изчакате финалните надписи да отминат - там ви чака нещо любопитно, може би загатващо за следващ филм?
За мен "Желязно небе" беше весел и освежаващ, показващ, че има по-лоши неща тук и днес на Земята от колкото са били лоши нацистите.
На вас кой ви е любимият момент от филма?
Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече
хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с
приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога
„Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще
откривате нови интересни неща свързани с книгите.
